Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2011 02:41 - Муза
Автор: simplethoughts Категория: Лични дневници   
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
0



  Странно, толкова много искам да кажа и толкова думите не се появават нито на екрана, нито в мислите, нито в устата ми.
  Стоя буден всяка нощ чакайки и аз не знам какво точно. Почти не спя. Не мога. Даже не искам. Все едно ми е. Някак си всичко губи смисъл.
  Стоя и си мисля. А даже не знам какво и защо. Някак си всичко се върти все към това как мина поредната година и как отново не съм постигнал нищо.
   Удивително, но за 1 година почти нищо не се е променило.
   Отново мисля да градя въздушни кули от планове за блестящо бъдеще, отново смятам да се надявам, отново един куп неща, които могат и ще се оплескат. 
  
   Има един много хубав малко програмистки виц, който не помня. Но в общи линии беше нещо от рода на:
   " Господ свързал монитора към електричество, проверил останалите кабели дали са включени. Посегнал към бутона Start и казал:
   - И нека бъде светлина - включвайки компютъра.
   Но някой беше срязал жицата.... "
   Подизирам, че моята жица сам си я режа последните няколко дни. Удивително, но за 1 година се промених значително. Само за да се върна за няколко дни отново там откъдето тръгнах.
   Житейски парадокс:
   Хората идват и си отиват от живота ти, но те променят оставяйки следи по цялото ти същество.
   Понякога е лесно да се видят следите  да се познаят. Понякога не осъзваме какво са направили тези хора, ала рано или късно осъзнаваме, че са ни променили. Понякога минава доста време. Примерно толкова много, че човекът, който ни е променил, може би вече не е до нас. Но фактът, че ни е променил, си остава. Остават и неговите следи по нас.
  Стоя и си мисля именно за тези следи. Мисля си за човека, който ги остави. Мисля си за това как времето прекарано с него никога не ми стигаше. Този човек ми липсва. Но има нещо странно в цялата история. Мислите ми за този човек ми дават странен стимул, някакъв вид импулс може би, който някак си ме кара да се движа напред, да правя някакви планове, даже да се боря за тях. Въпреки че съм наясно с факта, че губя този човек. Бавно, малко по малко, се отдалечаваме един от друг.
  И въпреки всичко мислите за този човек ме карат да се чувствам жив, да мечтая, да планирам, да се движа, да се променям, да желая. Може би това е определението за муза? Не знам, но знам, че този човек има неуписуеми въздействие и власт над мен. Моята муза .... един човек, а сякаш цял един свят.


Тагове:   мисли,   муза,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplethoughts
Категория: Други
Прочетен: 11066
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031