Постинг
24.06.2011 02:17 -
Знаеш ли?
А ти знаеш ли?
Мислите ми пак към теб вървят. Спомням си. Представям си първият път, когато те видях. Спомням си как си помислих: "Боже, колко е красиво това момиче!" . Помня, че ти се усмихнах. Помня, че и ти ми се усмихна. Помня как реших, че момиче, толкова красиво като теб, не би се занимавало с момче като мен.
Спомням си как се "срещнахме" за първи път в мрежата. Помня колко позната ми изглеждаше тогава, сякаш цял живот съм те познавал. Помня колко време ми отне да ти пиша, помня как се опитвах да си спомня коя си, но не можех, въпреки че сякаш те познавах цял живот.
Помня как нямах търпение да се прибера, за да те чуя. Помня как излизахме. Помня как си говорехме за какво ли не.
Помня как ми каза: "Обичам те!" . Вървяхме към дискотеката и бяхме пийна ли. Държахме се за ръце. Помня колко страхуваше да не се уплаша и да скъсаме. Помня усещането, което ме споходи тогава. Не мога да го опиша точно. Но ще използвам твоя израз: "пеперуди в корема" . Цялото ми същество беше изпълнено от нещо, някакъв вид енергия.
А ти знаеш ли, че думите са прекалено скъпи и не бива да се хабят? А знаеш ли, че "Обичам те!" се казва рядко? А знаеш ли, че не ползвам "Обичам те!"? Но тогава ти отвърнах, че и аз те обичам.
И ето всичко свършва. Ти трябва да заминаваш. Сякаш като на шега дойде края на този миг прекрасен. И знаеш ли? Тогава не вярвах, че всичко свършва, че онова било е краят. Ала сега ... вече знам.
И знаеш ли? Липсваш ми. Липсва ми усмивката ти. Липсват ми очите ти. Липсваш ми гушната в мен. Липсваш ми.
Ала ... май е вече малко късно и времето назад не ще върна. Миговете щастие с теб не ще ги бъде пак.
Така че, мила, сбогом и на лек път ..... за пореден път ....
А ти знаеш ли, че всяка вечер този разказ се повтаря.
Мислите ми пак към теб вървят. Спомням си. Представям си първият път, когато те видях. Спомням си как си помислих: "Боже, колко е красиво това момиче!" . Помня, че ти се усмихнах. Помня, че и ти ми се усмихна. Помня как реших, че момиче, толкова красиво като теб, не би се занимавало с момче като мен.
Спомням си как се "срещнахме" за първи път в мрежата. Помня колко позната ми изглеждаше тогава, сякаш цял живот съм те познавал. Помня колко време ми отне да ти пиша, помня как се опитвах да си спомня коя си, но не можех, въпреки че сякаш те познавах цял живот.
Помня как нямах търпение да се прибера, за да те чуя. Помня как излизахме. Помня как си говорехме за какво ли не.
Помня как ми каза: "Обичам те!" . Вървяхме към дискотеката и бяхме пийна ли. Държахме се за ръце. Помня колко страхуваше да не се уплаша и да скъсаме. Помня усещането, което ме споходи тогава. Не мога да го опиша точно. Но ще използвам твоя израз: "пеперуди в корема" . Цялото ми същество беше изпълнено от нещо, някакъв вид енергия.
А ти знаеш ли, че думите са прекалено скъпи и не бива да се хабят? А знаеш ли, че "Обичам те!" се казва рядко? А знаеш ли, че не ползвам "Обичам те!"? Но тогава ти отвърнах, че и аз те обичам.
И ето всичко свършва. Ти трябва да заминаваш. Сякаш като на шега дойде края на този миг прекрасен. И знаеш ли? Тогава не вярвах, че всичко свършва, че онова било е краят. Ала сега ... вече знам.
И знаеш ли? Липсваш ми. Липсва ми усмивката ти. Липсват ми очите ти. Липсваш ми гушната в мен. Липсваш ми.
Ала ... май е вече малко късно и времето назад не ще върна. Миговете щастие с теб не ще ги бъде пак.
Така че, мила, сбогом и на лек път ..... за пореден път ....
А ти знаеш ли, че всяка вечер този разказ се повтаря.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив